На собствен гръб изпитах твърдението “Децата са най-успешните преговарящи, защото не приемат ‘не’ и настояват”. Когато си спомних за детето в мен, което в училище даваше частни уроци по английски и немски език, се замислих, че освен добри преговоравящи, децата в нас са тези, които умеят да предприемат. Само ако си спомним за детето в нас можем смело да започнем играта за собствен бизнес.
Детето в мен приема играта. А бизнесът е игра. Ако започна да се взимам на сериозно, се обременявам и това спира вземането на решения и намалява смелостта ми. Срещнах се с бизнесмен, който през годините е имал различни успешни начинания. Попитах го как го прави? По родопски слънчево се усмихна и каза: “Приемам бизнеса като игра и то е игра”.
Детето в мен е необременено. Не се съобразява с обстановката и не казва защо нещо не може да стане, а търси начини как да стане. Нали все пак играем и в играта всичко е възможно. Когато стартирах уроци по бизнес, концепцията беше абсолютно нова, странна и чувах “Кой ще има нужда от това?” Оказа се, че не само има нужда, но и когато услугата е предложена от сърцето ми, тя се търси и носи удовлетворение и на мен.
Детето в мен приема, че играта има край. Така е и с бизнеса, понякога има начинания, в които влизам, за да си поиграя. Ако не ми хареса как се чувствам, спокойно ги прекратявам и знам, че идва време за друга игра. Заиграх се с потенциален клиент и проектът не се получи. В процеса на преговори си дадах сметка, че за да се чувствам аз добре да продължа имам условия. Съобщих ги на клиента, който не беше готов да приеме условията. Играта свърши и аз бях ОК да приема факта. Тогава дойде друг проект и друг клиент. Нова игра започна.
Споням си за детето в мен. Обгрижвам го от днешната си преспектива на възрастен, защото знам, че именно то ме кара да бъда смела, да следвам нуждите на сърцето си и с лекота да приемам отхвърлянето, за да продължава да играе. Точно в игрите се раждат идеите, които възрастният в мен има силата да скалира.
Comments